Виртуален Бизнес Инкубатор

Стратегическите цели на политиката Околна среда за България са – запазване на околната среда и подобряване на нейното качество; защита на здравето на човека и рационално използване на природните ресурси; подкрепа на мерки на международно ниво за преодоляване на регионални и глобални екологични проблеми.

Източниците за финансиране на програми (проекти) в областта на опазване на околната среда могат да бъдат национални (български) или международни организации, фондове, механизми и други, които осъществяват директни инвестиции, посредством: бюджетни субсидии, безвъзмездни помощи и дарения, заеми при облекчени условия за реализиране на проекти в областта на опазването на околната среда, непреки инвестиции и др.

Основните национални и международни източници за финансиране на дейности за реализиране целите на политиката по опазване на околната среда са:

· Републикански бюджет

· Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда

· Национален доверителен екофонд

· Механизъм “съвместно изпълнение” в рамките на Протокола от Киото към Рамковата конвенция по изменение на климата

· Споразумения за двустранно сътрудничество – с Австрия; Кралство Белгия; Великобритания; Федерална Република Германия; Княжество Монако; Кралство Холандия, Япония

· Международни организации и финансови институции – Програма за глобално опазване на околната среда (ГЕФ); Nordic – фондове; CIM – проекти; Централно европейска инициатива; Американска агенция за международно развитие (USAID); Световна банка; Програма ALTENER; Програма SAVE

Републикански бюджет

Ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година се приема Списък за финансиране на общински инвестиционни екологични обекти, предвидени за строителство през годината, а именно: градски пречиствателни станции за отпадъчни води, довеждащи колектори към тях, канални помпени станции и общински депа за битови отпадъци. Общините представят своите писмени предложения пред МОСВ и МФ (няколко месеца, обичайно в периода май-юли, преди стартиране на процедурата за разработване на Закона за държавния бюджет за съответната година).

Предложенията на общините съдържат:

· писмена информация относно готовността за строителство на предлаганите обекти – наличие на необходимите проекти, изготвени съгласно изискванията на Наредба № 4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти и съгласувани съгласно изискванията на Закона за устройство на територията, решение по ОВОС, разрешение за строеж, сключен договор за изпълнение на обекта и др.;

· обща сметна стойност на обекта;

· години на строителство;

· необходими средства за завършване на обекта;

· други източници на финансиране на обекта и размер на средствата от тях;

· кратко описание на извършените работи на обекта и размер на усвоените средства;

· описание на подобектите и дейностите, оставащи за изпълнение; планирани средства и т.н.

Необходимо условие за включване на обекти в проекта на Списъка на екологичните обекти, предвидени за строителство е и наличието на пълна готовност за строителство, изискваща се съгласно Закона за устройство на територията.

При изготвяне на окончателния поименен списък, който е приложение към Закона за държавния бюджет, МФ изисква и взема под внимание становището на МОСВ за съответствието на предлаганите обекти за финансиране с приоритетите на националната екологична политика.

Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС)

Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда е създадено със Закона за опазване на околната среда.

Предприятието предоставя средствата под формата на: безвъзмездни помощи; безлихвени или нисколихвени заеми и субсидии за покриване на част или пълния размир на дължими лихви по банкови кредити, отпуснати за реализация на екологични проекти и обекти.

Средствата от предприятието се разходват за:

· реализация на инвестиционни екологични проекти;

· осъществяване на неинвестиционни проекти и дейности за опазване и възстановяване на околната среда;

· научни разработки и изследвания с приложен характер.

Голяма част от проектите, финансирани от Предприятието са инвестиционни проекти. Общинските проекти, финансирани като безвъзмездни помощи, са основно селищни пречиствателни станции за отпадъчни води, довеждащи колектори до пречиствателни станции, канализационни системи – основно в планински и полупланински райони, депа и други съоръжения за третиране на битови отпадъци. Изграждането на канализационни системи трябва да е свързано с изграждането на селищна пречиствателна станция за отпадъчни води. Допуска се и финансиране на общински инвестиционни обекти, свързани с решаване на критични проблеми с питейното водоснабдяване.

Под формата на безлихвени кредити се отпускат средства за закупуване на контейнери за битови отпадъци и сметоизвозваща техника, необходими за въвеждането на системи за разделно събиране на отпадъци.

Финансират се и общински и фирмени проекти за развитие на екологосъобразно земеделие и животновъдство в планинските и полупланинските райони. Освен инвестиционни обекти могат да се финансират и проекти с неивестиционен характер – за почистване на замърсени места с отпадъци, рекултивация и залесяване, събиране и обезвреждане на залежали пестициди, дейности, свързани със защитени територии – общинска собственост и др.

Съществено значение за одобряването на проекти на общини за в бъдеще ще се отдава на аргументирането на приоритетността им в общински програми за опазване на околната среда. Както и досега ще се изисква пълна проектна готовност на инвестиционните обекти, решение за оценка на въздействието върху околната среда, когато се изисква в съответствие със Закона за опазване на околната среда, наличие на съфинансиране от общински източници. В областта на третиране на битови, опасни, в т.ч. и болнични отпадъци, преимущество се отдава на проекти с регионално значение – решаващи проблеми на повече от една община. При отпускането на безлихвени кредити за сметоизвозваща техника и контейнери за битови отпадъци е важно наличието на добре разработена общинска програма за управление на отпадъците, оптимизационна схема за маршрутите за сметоизвозване. Изисква се и информация и разчети за таксата за битови отпадъци по Закона за местните данъци и такси.

В областта на намаляване замърсяването на въздуха се финансират основно фирмени проекти. Като общински проекти могат да се разглеждат газификации на общински обекти, други проекти свързани с енергийната ефективност, общински топлофикационни системи, намаляване замърсяването от транспорта. В тези случаи средствата се отпускат като безлихвени кредити на фирми.

За допълнителна информация – moew.government.bg (финансиране/предприятие)

Национален доверителен екофонд (НДЕФ)

Фондът е създаден като самостоятелно юридическо лице със Закона за опазване на околната среда за управление на средствата, предоставени като дарение на България от Правителството на Конфедерация Швейцария по сделката “Дълг срещу околна среда” между България и Швейцария.

За финансиране от НДЕФ могат да кандидатстват – български държавни, общински и частни фирми или организации, и неправителствени организации.

Препоръчително е, но не е задължително, проектите да се ограничат по мащаб до рамките на дадена община или населено място.

НДЕФ финансира проекти, попадащи в една или повече от следните приоритетни области:

· Ликвидиране на замърсявания, настъпили в миналото: третиране на опасни отпадъци и вещества; намаляване замърсяването на питейна вода или храни, замърсени с тежки метали, токсични органични съединения или други вредни химикали;

· Намаляване замърсяването на въздуха: намаляване на здравния риск от високи концентрации на прах, серни и азотни окиси, олово и други токсико-химични фактори в населени места; намаляване на парниковите газове: въглероден двуокис, метан, хлорфлуоровъглероди;

· Опазване чистотата на водите: общински и промишлени пречиствателни станции за отпадни води във водосборния район на река Дунав; общински и промишлени пречиствателни станции за отпадни води във водосборния район на Черно море;

· Опазване на биологичното разнообразие: развитие на инфраструктурата в защитени територии с цел опазване на защитени животински и растителни видове и техните местообитания; мониторинг и инвентаризация на биологичното разнообразие и устойчиво използване на компоненти за създаване на социални алтернативи.

През 2004г. към НДЕФ беше създаден фонд “Защитени територии”. Предвижда се набиране на средства от дарения /международни и национални, частни и публични/, като приходите от управлението им ще се разходват за проекти в Защитени територии.

Условията за финансиране от НДЕФ са следните:

· Наличие на работна документация, съдържаща актуални технически решения и актуални цени;

· Осигурено съвместно финансиране на проекта със собствени на кандидата средства и/или средства, осигурени от други източници.

· Размерът на финансиране от НДЕФ се определя, както следва:

– до 30% (тридесет процента)от общата стойност на проекта, ако финансирането от ЕкоФонда е под формата на дарение и

– до 50% (петдесет процента) от общата стойност на проекта, ако финансирането от ЕкоФонда е под формата на заем;

След предварително съгласуване с Консултативния съвет, Управителният съвет може да допусне отпадане на тези изисквания.

· Доказани най-малки капитални и експлоатационни разходи за намаляване на единица замърсяване на основата на оценка на възможни варианти за реализация на проекта;

· Доказано спазване на действащите в Република България екологични стандарти и норми чрез положителни решения по оценка за въздействие върху околната среда, когато такава оценка се изисква съгласно Закона за опазване на околната среда или чрез други разчети и доказателства за постигане или спазване на екологичните норми, съгласно действащото в Република България законодателство;

· Доказани организационни и финансови възможности за експлоатация на реализирания проект и за осигуряване на екологичните ефекти за целия срок на неговото действие;

· Съответствие с правителствените програми за реализация на националната екологична политика и съгласно приоритетите на местните органи на управление.

За допълнителна информация – moew.government.bg (финансиране/Доверителен екофонд)

МЕХАНИЗЪМ “СЪВМЕСТНО ИЗПЪЛНЕНИЕ” В РАМКИТЕ НА ПРОТОКОЛА ОТ КИОТО КЪМ РАМКОВАТА КОНВЕНЦИЯ ПО ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА

Протоколът от Киото въвежда икономически механизми за изпълнение на задълженията на страните по Рамковата конвенция на ОН по изменение на климата (РКОНИК). Протоколът позволява няколко форми на сътрудничество с цел ефективно намаление на емисиите от парникови газове, наречени “гъвкави механизми”. Това са механизмите съвместно изпълнение, търговия с емисии и чисто развитие.

Възможност за допълнително финансиране на екологични проекти представлява единствено механизмът съвместно изпълнение. Той дава възможност развитите страни да участват в проекти за намаляване на емисиите от парникови газове на територията на България. Количеството Единици редуцирани емисии или част от това количество, постигнато в резултат на проекта за периода 2008 – 2012 г., може да бъде закупено от съответната развита страна с цел постигане на нейното задължение по Протокола.

До момента България има подписани общо три Меморандума и две Споразумения за сътрудничество по механизма съвместно изпълнение със следните страни: Кралство Нидерландия, Република Австрия, Кралство Дания, Конфедерация Швейцария и Прототипния Въглероден фонд на Световната банка. До края на годината предстои да бъдат подписани подобни споразумения с Федерална Република Германия и Япония.

Подходящи проекти за Съвместно изпълнение за редуциране на емисии на парникови газове могат да бъдат в следните области: замяна на изкопаеми горива (въглища, мазут) с възобновяеми (биомаса) или ниско-въглеродни (природен газ), комбинирано производство на топло и електроенергия, подобряване на енергийната ефективност, усъвършенстване на горивните и производствените процеси, използване на възобновяеми енергийни източници, улавяне и оползотворяване на биогаз от депа за отпадъци, както и увеличаване на потенциала за поглъщане на емисии от въглероден диоксид от горите чрез залесяване и презалесяване и др.

За участие в механизма съвместно изпълнение е необходимо да се разработи проект от гореизброените области и да се изчислят очакваните редуцирани емисии на въглероден диоксид еквивалент за периода 2008 – 2012 г. Основната част от инвестицията в проекта трябва да бъде осигурена, защото с помощта на механизма може да се покрие само част от общата инвестиция. Размерът на тази част зависи от количеството редуцирани емисии и от цените, които предлагат съответните страни.

Няма ограничения по отношение на проекто-вносителя – той може да бъде частна, общинска или държавна фирма. Чуждестранно участие също е възможно. Всяка от страните, които искат да закупят редуцираните емисии от проекта, имат специфични условия и изисквания за кандидатстване на проекти за съвместно изпълнение (със или без тръжна процедура, специални формати за представяне на документацията и др.). Собственикът на проекта трябва да кандидатства директно в съответната страна. От страна на МОСВ е необходимо проектът да получи одобрение.

Посредством използването на механизма съвместно изпълнение в България могат да се привлекат инвестиции за частния и общинския сектор, както и да се увеличи трансфера на технологии и ноу-хау, което от своя страна ще спомогне и за спазване на изискванията на Европейските норми и стандарти. Проектите за съвместно изпълнение имат също допълнителен екологичен и социален ефект.

За допълнителна информация – moew.government.bg (финансиране/съвместно изпълнение)

СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА ДВУСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Австрия

От 2003 г. ежегодно се подписват Споразумения за подпомагане между МОСВ и австрийското Федерално министерство на външните работи. За 2005 г. е предвидено финансиране на два проекта в областта на опазването на околната среда на обща стойност 200 х. евро. Проектите се изпълняват с помощта на австрийската Федерална агенция по околна среда.

Кралство Белгия

Фландрия

Финансирането на екологични проекти от Фландрия се осъществява на основата на подписано през 2004 г. Споразумение за сътрудничество между правителствата на България и Фландрия, с което е одобрена двугодишна Програма за българо-фламандско сътрудничество.

Проектите се подават до Дирекция “Европа-II” в българското Министерство на външните работи, откъдето се депозират пред Фламандската администрация за международни отношения. Проектите се реализират съвместно с фламандски партньор – компания, организация или институция, която се намира в границата на Фландрия, която от своя страна също трябва да депозира проекта пред фламандската администрация за международни отношения.

Валония

Финансирането на екологични проекти от Валония се основава на Спогодбата за сътрудничество между правителството на Република България от една страна и правителството на Френската общност на Кралство Белгия и правителството на Валония от друга страна, подписано през октомври 1998 г. и влязло в сила на 30 юни 2000 г. По силата на тази Спогодба през 2003 г. приключи изпълнението на Първата двугодишна програма за сътрудничество. През ноември 2003 г. е подписан Протокол за Втора двугодишна програма, в рамките на която е одобрен проект "Разработване и прилагане на мониторинг на почвите и оценъчна рамка за България”.

Великобритания

Департаментът за околна среда, храни и селско стопанство (Defra) управлява Фонда Околна среда за Европа на Великобритания. Той подпомага проекти и дейности в областта на околната среда в страните кандидатки за ЕС и други страни в Източна Европа, Кавказ и Централна Азия. Областите, в които се финансират проекти, са: решаване на непосредствени екологични проблеми; насърчаване на устойчиво управление и използване на природни ресурси; защита на интересите на обществеността по отношение на въздействията върху околната среда и здравето; опазване или възстановяване на околната среда; обмен на информация; участие на обществеността в процеса на вземане на решения. Максималният размер за финансиране е около 15 хил. лири стерлинги, но при добри проекти, които се нуждаят от по-голям бюджет, биха могли да се отпуснат и повече средства. Молбите трябва да бъдат придружени с писмо за подкрепа и препоръки от посолството на Великобритания в България и план-график на дейностите, дати за предаване на вътрешните и окончателния доклад, срещи с Defra и служители на посолството. Предложените проекти трябва да бъдат подкрепени от министъра на околната среда и водите. Попълнените молби се изпращат в посолството на Великобритания за разглеждане.

Федерална Република Германия

Сътрудничеството с Федерална република Германия е регламентирано от подписаната през 1993 г. Спогодба между Правителствата на Федерална република Германия и Република България за сътрудничество в областта на опазване на околната среда.

Съгласно установената процедура по време на ежегодните заседания на Ръководната група за реализиране Спогодбата, се определят приоритетните области за двете страни, в рамките на които ще се финансират проекти по линия на двустранното сътрудничество. От направените от българска страна предложения германската страна избира един до два проекта, средствата за които се отпускат през следващата година.

Освен на федерално равнище сътрудничеството с ФРГ се осъществява и в рамките на отделни провинции. Особено активно е то със Свободната държава Бавария. МОСВ участва активно в сесиите на Смесената комисия България – Бавария в раздел III – “Опазване на околната среда и регионално развитие”. В изпълнение на споразуменията, произтичащи от съвместния Протокол и Работната програма на Сесията, се осъществява съвместна работа в областта на опазване на биоразнообразието, пречистването на води, изменението на климата и енергийната ефективност и превантивната дейност.

Княжество Монако

Княжество Монако финансира в България, в продължение на повече от 10 години, проекти свързани със защитените територии, опазване на биологичното разнообразие, развитие на екотуризма и изграждане на инфраструктура за екотуризъм в региона на южното черноморско крайбрежие и прилежащите зони.

От януари 2005 г. е в сила Меморандум за разбирателство между Правителството на Република България и Правителството на Негово Височество Принца на Монако за осъществяване на техническо сътрудничество относно дейности за опазване на биологичното разнообразие и развитието на екотуризма в района на Природен парк “Странджа”. Документът е валиден за период от три години. Съгласно Меморандума, Министерство на околната среда и водите получава по 50 х. евро годишно за изпълнение на проекти и дейности в следните области: обучение на местното население и туристите по въпросите, свързани с опазване на биологичното разнообразие; изграждане и обновяване на инфраструктурни обекти; поддържане на обекти с природно и културно значение за целите на развитие на екотуризма; обучение на служители от структури, свързани с управлението на Природен парк “Странджа”; подкрепа на местните интегрирани процеси за развитие, отнасящи се до региона на парка; научни изследвания за усъвършенстване на мерките за опазване на природния парк.

Процедурата по финансирането изисква предвидените проекти да бъдат предварително селектирани от Министерство на околната среда и водите, след което одобрени от Княжество Монако.

Кралство Холандия

Министерство на икономиката е координатор за проектите по програма MATRA, която се изпълнява в рамките на подписания между Р България и Кралство Холандия Меморандум за разбирателство. Програма MATRA Pre-Accession (предприсъединителна) предвижда финансиране само на дългосрочни проекти, чиято основна цел е институционално укрепване на правителствения сектор за приемане и прилагане на acquis communautaire в следните сфери: сближаване на законодателството, реформа на публичната администрация, съдебна система и законотворчески процес, развитие на социалната политика и подобряване на условията на труд, екологична политика, образование, здравеопазване и благоустройство.

Министерство на икономиката е координатор и по отношение на проекти за техническо сътрудничество за 2004 г. по предприсъединителната част на програмата на Холандското правителство PSO. Целта на програмата е развитие и укрепване на дееспособна пазарна икономика чрез безвъзмезден трансфер на ноу-хау технологии и предоставяне на безвъзмездна техническа помощ (консултации, обучение, работни срещи, семинари и др.) за укрепване на правителствените институции в България в различни сектори на икономиката, със задача подпомагане на България за членство в ЕС чрез разработване на проекти за възприемане и прилагане на правото на ЕС. Програмата е разделена на два основни модула – за икономическо сътрудничество в приоритетни области: икономическо развитие, околна среда, финанси, енергетика, транспорт, селско стопанство (с бюджет за България 1,2 млн. евро годишно) и за подобряване на околната среда (с общ бюджет 2,5 млн. евро, който се отпуска общо за България, Румъния и Турция)

Проектите са за дългосрочно изпълнение с продължителност 1,5 – 2 години. Те преминават през селекция от страна на Министерствата на икономиката на България и Холандия. И двете програми не позволяват покупка на оборудване на стойност над 10 % от стойността на проекта.

Япония

Програма на Правителството на Япония за отпускане на безвъзмездна помощ за проекти на местно равнище

"Безвъзмездната помощ за проекти на местно равнище" се изразява в предоставяне на финансови средства на проекти за социално и икономическо развитие.

Възможните получатели на тази безвъзмездна помощ включват неправителствени организации, училища, изследователски институти, медицински институти и органи на местното самоуправление.

Формуляри за кандидатстване по програмата можете се получават от Посолството на Япония в България. Попълнените документи се подават директно в Посолство на Япония.

Програма за усвояване на безвъзмездна финансова помощ, предоставена от японското правителство за икономическо и социално развитие на Република България В изпълнение на Споразумение между правителството на Република България и правителството на Япония за предоставяне на безвъзмездна помощ от Япония на Република България в подкрепа на структурната реформа, Министерство на икономиката през 2005 г. стартира процедура по усвояване на безвъзмездната помощ, предоставена от правителство на Япония за икономическо и социално развитие на Република България. За получаването на безвъзмездна финансова помощ от японското правителство могат да кандидатстват областни управи, общини, държавни и общински болници и училища. Ще се финансират проекти на стойност от 100 х. лв. до 1 млн. лв. За проекти на държавни или общински болници максималната сума е 200 х. лв. Проектите трябва да са свързани с приоритетите на Националния план за икономическо развитие, Националния план за регионално развитие, областните и общинските планове. Приоритетните области за подпомагане на обекти публична държавна или общинска собственост в реализиране на проекти с комплексна социално-икономическа значимост, с набраните средства по японската безвъзмездна помощ са следните: комунален сектор; земеделие; образование, здравеопазване, социални дейности; общинска инфраструктура и реализиране на други проекти със значим социално-икономически ефект. Дейностите по проектите трябва да бъдат планирани и изпълнени най-късно до 30 декември 2006 г. Подробни указания, както и пълният пакет от документи, необходими за кандидатстване, ще бъдат публикувани на страницата на Министерство на Икономиката след обявяване на следваща тръжна процедура (срокът за приемане на проектни предложения по първата тръжна сесия е 13 май 2005 г.).

Международни организации и финансови институции

Програма за глобално опазване на околната среда (GEF)

GEF е механизъм за международно сътрудничество, създаден през 1990 г., с цел да осигурява допълнително финансиране, под формата на безвъзмездни помощи и преференциално финансиране, с които ще се посрещнат “допълнителни разходи” по предприемането на съгласувателни мерки за постигане на екологични ползи от глобално естество.

GEF работи чрез три Изпълнителни агенции – Програмата на ООН за развитие (UNDP), Програмата на Обединените нации за опазване на околната среда (UNEP) и Световна банка (WB).

GEF финансира програми и проекти, които са с глобални екологични ползи в следните конкретни области:

· намаляване на глобалното затопляне и климатичните промени;

· опазване на международните води;

· запазване на биологичното разнообразие;

· устойчиво управление на земите.

GEF не финансира дейности за разрешаването на чисто национални проблеми.

България е член на GEF и може да кандидатства за кредити от Световна банка или да получава техническо съдействие от проон. Само правителства могат да се обръщат за финансиране към GEF. Кандидатите могат да направят това чрез Министерство на околната среда и водите. Всяко предложение за проект трябва да бъде одобрено от българското правителство.

Програма на ООН за развитие (UNDP)

UNDP отговаря за окозването на техническо съдействие чрез мрежата си от представителства по целия свят, с цел да гарантира, че програмите на GEF допълват друг идейности за развитие. UNDP подкрепя проекти в областта на околната среда в България от създаването на Представителството в София през 1993 г.

UNDP осигурява средства само за местни или национални административни органи и неправителствени организации. Препоръчва се проектите да имат допълнително финансиране.

Към момента текущите проекти в област околна среда представляват 8% от програмата на UNDP в България, с тенденция към увеличение.

Програма за малки грантове на UNDP/ GEF

Програмата за малки грантове /ПМГ/ е децентрализирана програма, която се управлява от името на ГЕФ чрез ПРООН /съгласно стандартното споразумение за подкрепа/.

Преди да стартира програма за грант всяка страна по ПМГ трябва да разработи Програмна стратегия на страната. За нова ПМГ разработването на Програмна стратегия е една от първите задачи на националния координатор и националния управляващ комитет. За да стартира ПМГ е необходимо споразумение между политическия координатор на GEF за страната и постоянния представител на UNDP в страната.

Същността на ПМГ е даване на грантове на избрани неправителствени (НПО) или други организации. Всяка ПМГ, след одобряване на Стратегията за страната, трябва да издаде Programme Announcement, който включва Ръководство за подготовка на проекти. По ПМГ се отпуска грант (на НПО) за разходи по проект до 50 000 щ.д. Според Програмата за страната, в много страни, на НПО се дава само един грант. Позволява се получаването на повече от един грант, но общата стойност да не надвишава 50 000 щ.д. Размерът на гранта зависи от капацитета на страната за неговото усвояване.

Грантовете по ПМГ осигуряват средства за подпомагане на дейности в областите на GEF – биоразнообразие, изменение на климата, устойчиво управление на земите, устойчиви органични замърсители и международни води.

Всички проекти трябва да отговарят на критериите на GEF, да се опише как целите и действията по проекта ще имат ефект върху областите на GEF, трябва да има Работен план за мониторинг и оценка. Проектите трябва да съчетават демонстрация, институционално укрепване, повишаване на самосъзнанието, разпространение на опит.

Участието на България в Програмата ще помогне за справянето с редица въпроси за екологичната устойчивост: необходимост от разработване и прилагане на програми за обществено съзнание по екологични проблеми; демонстриране на практики; институционално укрепване; засилване на системите за екологична информация и техническа помощ.

Съфинансиране на ПМГ е възможно чрез:; ПУДООС; НДЕФ; Механизми за съфинансиране на общинско ниво; Паралелно финансиране от донорски програми; ИСПА] САПАРД.

ПМГ може да подпомага и големи проекти по GEF.

Програмата на Обединените нации за опазване на околната среда (UNEP)

UNEP предоставя научно-технически контрол и насоки в идентифицирането и избора на проекти, както и съвети по екологични въпроси, като предлага и съответни решения.

Световна банка (WB)

WB управлява програмите на GEF, служи като съкровищница на Доверителния фонд, а също така отговаря и за инвестиционните проекти.

Nordic – фондове

Правителствата на Дания, Норвегия и Швеция създадоха фондове към ПРООН за финансиране на консултантски услуги и дейности: предпроектни проучвания, разработване на проекти, мисии за мониторинг, оценка, цели или частични проекти. България може да получава средства по Датския и Шведския фонд.

Дейностите трябва да са в рамката на устойчивото развитие и донорската политика на ПРООН. Приоритетни области са: водоснабдяване и канализация, възобновяеми енергийни източници, инициативи в промишлеността и частния сектор, околна среда, образование и др. Биха могли да се разглеждат и проекти извън тези области.

Молби за използване на фондовете могат да подават институции, неправителствени организации, физически лица, частният сектор или ПРООН. Молбите се подават до офиса на ПРООН в съответната страна, а проектите се администрират от Офиса за проекти на ООН (UNOPS) в Копенхаген.

CIM (Център за международна миграция и развитие) – проекти

Центърът се ръководи съвместно от Германската асоциация за техническо сътрудничество (GTZ) и федералната служба за трудова заетост. CIM изпращат експерти при поискване в страни, които имат нужда от помощ в различни направления.

Основни сектори, в които работят експертите на CIM са: околна среда и опазване, професионално обучение, подпомагане на частния сектор, икономическа и социална инфраструктура, и здраве.

При кандидатстване се попълва официалния пакет от бланки за изпращане на експерт във вашата институция за период не по-малък от 24 месеца.

При одобряване на заявката от страна на CIM заявителят трябва да подпише договор за назначаване на експерта, като му заплаща обичайната за страната средна заплата за тази позиция и бонуси, да му осигури работно място и да поеме транспортните му разходи (местни и международни). Разликата между българската и германската заплата се поема от CIM.

Централно-европейска инициатива (ЦЕИ)

Централно-европейската инициатива е междуправителствен форум за сътрудничество и е най-старата и широкообхватна регионална структура в Централна и Източна Европа. Основана е през ноември 1989 г. в Будапеща. Основната цел е да помогне на страните в преход от Централна Европа да се приближат към ЕС. Планът за действие за периода 2004-2006 г. подчертава бъдещите намерения на организацията. Новата програма на ЦЕИ цели да улесни и съфинансира трансфера на опит и знания относно прехода и преговарянето от новите страни-членки на ЕС към останалите. Присъединяването на пет страни-членки на ЦЕИ към ЕС през 2004 г. насочи интересите на ЦЕИ към 10-те страни-членки на ЦЕИ, които са извън Европейския съюз.

ЦЕИ си сътрудничи с други международни организации и институции като ОИСР, Съвета на Европа, ОССЕ, Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Световна банка, ИКЕ/ООН, както и с други регионални структури като Адриатическа инициатива за заеми, Пакта за стабилност и други. Постоянни контакти са установени и с Европейския съюз.

Въпреки че ЦЕИ не е основен донор, организацията разполага с няколко фонда, които се използват, за да подпомагат проекти от различни области.

Финансова помощ за дейностите на ЦЕИ се осигурява от Доверителния фонд на ЦЕИ към ЕБВР, който е най-важния източник за финансиране в областта на инфраструктурата (пътища, железници, въздушно направляване, проекти в областта на околната среда, както и общински и други). През последните години ЦЕИ играе важна роля при подкрепянето на инвестиционни дейности на ЕБВР.

Освен Доверителния фонд, дейностите на ЦЕИ се подпомагат от още два фонда – Фонд за солидарност и Фонд за сътрудничество.

Доверителен фонд на ЦЕИ

Мисията на Секретариата на ЦЕИ за проекти – както в гр. Триест, така и в Лондон към ЕБВР, е да подпомага трансформирането на стратегии и проектни идеи във възвръщаеми проекти или общи програми. Доверителният фонд на ЦЕИ към ЕБВР е с тази цел. Фондът е създаден от Италия през 1992 г. и се използва за подпомагане на Техническо сътрудничество, насочено към Инвестиционни Проекти като предпроектни проучвания, техническа помощ, супервизия на проекти и Програми за Развитие (за подпомагане установяването на благоприятна икономическа и институционална среда в страните на ЦЕИ). Използва се също така за организирането на международни събития, програми за обучение, семинари, обмяна на опит и други в рамките на Дейностите на ЦЕИ за сътрудничество.

Секретариатът на ЦЕИ за проекти подпомага и ръководи сътрудничество по Инвестиционни проекти в различни сектори (включително селско стопанство, транспорт, малки и средни предприятия, общинска инфраструктура и услуги, банкиране, застраховане), като оптимизира взаимното сътрудничество между ЦЕИ и ЕБВР (както и сътрудничеството между ЦЕИ и други институции в особени случаи). Доверителният фонд може да се използва и за дейности по техническо сътрудничество, които имат отношение към инвестиционни проекти в по-ранна фаза (преди да се включат в официални списъци) или за по-генерални предварителни инвестиционни дейности.

Доверителният фонд на ЦЕИ се използва също и за подпомагане и съдействие при планиране, финансиране и реализация на Дейности на ЦЕИ за сътрудничество като международни събития, обучителни програми, конференции, семинари и други събития, предложени от структурите на ЦЕИ (например Работните групи) и от партньори. Тези Дейности на ЦЕИ за сътрудничество се финансират както от Фонда на ЦЕИ за сътрудничество, така и от Доверителния фонд. Когато се използва Доверителния фонд, Дейностите за сътрудничество трябва да се фокусират към икономически и инвестиционни цели, и да се насочат към Икономическия форум на ЦЕИ, както и да се включат други международни организации. При практическото подреждане на Дейностите за сътрудничество Секретариатът на ЦЕИ за проекти се опитва да максимизира разпространението (малки фондове на ЦЕИ, съчетани с по-големи финансиращи фондове-партньори). Това се постига чрез използване подкрепата на съорганизаторите и партньорите на ЦЕИ и страната-домакин (в някои случаи и програми на ЕС).

Фонд за сътрудничество на ЦЕИ

Чрез Фонда за сътрудничество на ЦЕИ се цели улесняване осъществяването на програми и проекти, организирани или спонсорирани от ЦЕИ. За 2005 г. бе одобрен бюджет в размер на 600 000 евро.

Фондът за сътрудничество на ЦЕИ съфинансира дейности в различни области, като поне 50% от ресурсите трябва да се осигурят от друг донор..

Фонд за солидарност на ЦЕИ

Фондът за солидарност на ЦЕИ се основава на доброволни вноски от страните-членки на ЦЕИ и се управлява от Изпълнителния секретариат на ЦЕИ. Създаден е с цел да улеснява участието в събития на ЦЕИ на представители и експерти от страни-членки на ЦЕИ, които се нуждаят от това чрез възстановяване на разходите за пътни и други. От създаването на фонда през 1998 г. чрез тези средства е подпомогнато участието на около 100 представители и експерти в разнообразни семинари, работни срещи, обучителни курсове и други видове срещи, организирани или спонсорирани от ЦЕИ.

Програма на ЦЕИ за обмяна на опит

Признавайки необходимостта от разпространяване на “най-добрите практики” и за да подпомогне икономическите реформи в най-слабо развитите страни членки, ЦЕИ създаде Програма за обмяна на опит (ПОО). Програмата започна да работи през 2004 г. и е включена в Плана за действие на ЦЕИ 2004-2006 г.

ПОО осигурява рамка за трансфер и разпространение на знания до тези страни от ЦЕИ, които се нуждаят от този начин на подпомагане при процеса на трансформиране. Основно проектите по ПОО трябва да имат икономическа обосновка, която да включва инвестиционните аспекти, икономическия преход, институционално укрепване или бизнес средата в областите, които се отнасят до инвестиции и европейска икономическа интеграция (например приватизация, помощ за малки и средни предприятия, режими на потребители и други). Всеки един проект по ПОО трябва да действа, използвайки различни средства за обмяна на опит (например изследвания, подготовка на наръчници, обучение на персонал и други), чиято комбинация да гарантира успешно прилагане на предоставения опит в страната, на която се дава.

Съфинансирането от ЦЕИ е на стойност между 10 х. евро и 40 х. евро.

Програми в сферата на енергетиката с подчертан акцент върху екологичните въпроси

Програма ALTENER

Програма ALTENER е единствената програма на Общността ориентирана изключително към възобновяемите източници на енергия. Петгодишният й период изтече в края на 1997 г. и тя е заменена с ALTENER II – инициатива за разширяване на дейностите в областта на възобновяемите източници на енергия.

Програмата е открита за участие на държавни институции и на частни предприятия. В зависимост от типа на планираните действия по проекта могат да бъдат покрити между 50% и 100% от разходите.

Програма ALTENER подкрепя проекти в подкрепа на политиката за увеличаване използването на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) чрез добиване на по-голяма публичност на законодателството в тази област, съдействие при прилагане на съответните директиви на ЕК, преодоляването на пазарните бариери пред внедряването на технологии за рационално използуване на енергията от ВЕИ и достигане на целите на “Бялата книга”, поощряване на инвестициите, образователни и информационни кампании, разпространение на опита и други.

Програма SAVE

Програма SAVE е друга програма, целяща насърчаването на ефективно използване на енергията в публичния, частния и битовия сектор. SAVE е основния инструмент на Европейската Комисия за нетехнологично действие в областта на енергийната ефективност.

Тя е единствената широкомащабна програма насочена изключително за провеждане на политиката по енергийна ефективност и поощряване на консуматорите за спестяване на енергия в промишлеността, търговията и битовия сектор чрез предложения за политически мерки, информиране, проучвания и пилотни мероприятия, а също и за създаването на Регионални центрове по енергийна ефективност.

Първата програма SAVE е приета от Съвета на министрите през октомври 1991 г. и продължава до 1995 г. Тя е последвана от програма SAVE II , приета от Съвета през декември 1996 г. и завършила през 2002 г. Европейската комисия прави предложение за програма, която да наследи SAVE под названието “Интелигентна Енергия за Европа” за периода 2003-2006 г., която е приета.